Предстоеше, дойде и бързо започна да тече тази 2009 година...
Тъжно ми стана като погледнах, че вече сме в началото на третия месец от годината, а в моя блог - нищо ново.
Е, така се случва, когато вихрите те връхлитат и от задачи нямаш време да се погледнеш в огледалото.
За трите месеца на 2009 много неща се случиха, много вода изтече. И още много ще тече. В такива моменти на равносметка, сякаш мерим времето на тримесечия както в социализма! :(..., си казвам, че прекалено много сме се отдали на интернет пространството и малко време ни остава за истинското общуване. И е вярно това твърдение и не дотам!
Направете си експеримент и си отговорете на въпроса колко време прекарвате пред телевизора, радиото или с вестник в ръка, за да се информирате.
Аз си отговорих и се ужасих, защото сметката ми показа, че моето денонощие трябва със сигурност да е не по-кратко от 30 часа.
Средно дневно прекарвам по 4 часа в срещи и разговори с колеги и приятели, още 4 часа отделям за четене и писане в интернет пространството, подготвям се за срещи, заседания, публикации и други важни за мен събития, прибавям към това време и самите събития, годишнини, чествания и прочие ангажименти и то средно дневно не по-малко от 4-5 часа. Станаха 12-13 часа. Домашните ми занимания са вече толкоз съкратени, че често се обвинявам, че не отделям време на най-близките... станаха 16 часа.
Гледам телевизия, защото това е медиата на нашия век - докарах ги до 18 часа дневно. Пътуванията от точка "А" до точка "Б" на ден в моята обичана столица заемат не по-малко от 2 часа, но често са повече от 3. Водя множество телефонни разговори и се опитвам да слушам задължително "Хоризонт" и "Дарик", а ако имам късмет и на медийния фронт всичко е спокойно или държавата не се тресе от поредния абсурден скандал, в колата прескачам на "БГ радио", защото ми е приятно и искам да съм в крак с българската музика. До тук 22 часа...
Имам куп започнати и недопрочетени книги, една ненаписана и нахвърляни бележки, които само събират прах върху бюрото ми. Нямам сили да ги преместя, защото всяка сутрин си казвам, като в детската руска песничка "С понедельника возмусь", но не би.
Сънят е последното нещо за което мисля. Спя малко, и ако не ме лъжe паметта Наполеон беше казал, че само децата и майките-кърмачки трябва да спят по много. Ние - всички в останалите категории трябва да се приучим към краткия, но пълноценен сън.
Ех, въздъхвам сега, защото се чудя как успявам. Аз съм високо организиран човек. Дисциплинирана съм и това ме спасява. Как ли я карат всички останали?
Вероятно просто не си губят времето като мен да пишат за всичко това.
Лошо.
Вярвам, че само споделените виждания могат да намерят последователи и корективи.
За първите три месеца на 2009 свърших доста любопитни неща. Не съм си изгубила времето.
Участвах в създаването и учредяването на една награда "Следа в ефира" - като човек, като гражданин и обикновен слушател и зрител. Първата награда попадна в ръцете на емблематичния глас за българското радио Божана Димитрова.
Уверявам ви, няма нищо по-изпълващо като чувство, от това да доставяш радост.
Пожелавам на всички да го изживеят.
Нека така с радост да преминем през всички следващи месеци на 2009 година.
И така, пееше се в песента от "На всеки километър" - до края на света!
Следващата ми публикация ще е не по-малко лирична - "За лириката и прозата в медийната регулация. Кратки бележки от първото тримесечие на 2009".
До скоро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар