от Коледа до Нова година!

Весела Коледа!
Колко малко ни трябва всъщност!
Нека в Новата година да сме щастливи и успешни.

Само 5 дни до КОЛЕДА!

СЕМ в пълен състав

Георги Стоименов е новият член на Съвета за електронни медии.
Той е завършил право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има международна диплома по публична администрация и е магистър по политически науки от парижкия университет "Сорбона".
Преподавател е по европейско и конституционно право и по права на човека в Нов български университет.
Днес 11 декември 2008 господин Стоименов участва в заседание на СЕМ за първи път.

Нови мандати в CEM, 3 ноември 2008 год.

„Благотворителността – етика и публичност” : какво предписва Законът за радио и телевизия

Четвърта годишна дарителска конференция

„Кафе за дарители за обсъждане на темата
„Благотворителността – етика и публичност”


Дата на провеждане: 18 декември 2008 г.
Място на провеждане: хотел Хилтън,
Изложба „Благотворителността в образи и думи”: Освен работните дискусии, по време на конференцията ще има специално „изложбено” пространство, в което да се покажат филми, снимки, отчети и други материали, които отразяват дейностите на членовете на дарителския форум.
Подход за работа: За да се провокира активността на участниците в конференцията ще се използва методът на работа „Световно кафе” (http://www.theworldcafe.com/what.htm) . На практика това означава участниците да се разделят на малки групи от 5 до 10 човека, да се настанят на маси, на които има един домакин (модератор), да пият кафе заедно и да обсъждат предварително зададена тема. На всяка една от масите в залата се обсъждат различни теми (или различни аспекти на няколко водещи теми). Обсъждането трае 20-30 минути, след което хората се местят на друга маса, където обсъждат нова тема. След края на „малките дискусии”, домакините (модераторите) представят резултатите от дискусиите.

Участници:
Н. Пр. Нанси Макълдауни – посленика на САЩ в България
Гергана Грънчарова и др.

Ключови говорители:
Ø Мария Стефанова – СЕМ
Ø Асен Григоров – Ре:ТВ
Ø Яна Бюрер-Тавание
Ø Член от етичната комисия за печатни медии – Национален съвет за журналистическа етика

Програма:

Връчване на годишните награди „Най-голям корпоративен дарител 2008”
„Благотворителността – етика и публичност” – темата обхваща различните етични аспекти около благотворителността – даване, получаване и изразходване на средства от дарения – прозарчност, отчетност, контролиране на процеса, практики и тенденции по света, green washing, етични отговорности на дарители и получаващи дарения. Ще се предстви и регулацията на СЕМ за скритата реклама.

Участниците ще се опитат да отговорят на въпроси: Има ли и могат ли да се изработят приемливи критерии за медиите, според които социалния нагажимент на компаниите може да бъде спокойно съобщаван. В панела ще се засегне е темата за добавената стойност на публичната комуникация, когато има партньорство между неправителствена организация и компания.

Кафе за дарители (малки дискусии по маси):
Ø „Етичен кодекс за набиращите дарения” – модератори: Мария Петкова – фондация „Лале” и Алексей Христов – Американска фондация за България
Ø „Медии и благотворителност” – модератори Боряна Кирилова - журналист, Яна Генова – фондация „Следваща страница” и Мария Пръмова – маркетинг директор „QM”
Ø „Партньорства за по-ефективна благотворителност” – модератори Ваня Шалапатова – фондация „За нашите деца”, Дария Манева „Е-ОН България”, Анна Динкова – „Първа инвестиционна банка”
Ø „Дарителство по време на криза” – модератори Георги Ангелов „Отворено общество” и Елица Баракова – фондация „Помощ за благотворителността в България”

Медийни партньори: Ре:ТВ, Дарик радио, списание Тема,
Събитието се осъществява с подкрепата на: Еко България, фондация „Благотворител”, Американска фондация за България, фондация „Екообщност”, Институт отворено общество – София, Фондация за реформа в местното самоуправление, фондация „Помощ за благотворителността в България”

„Давам награда за дефиницията „обществен интерес” Мария Стефанова пред сп. „Авторско право”

И.В. Проектът за Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията стеснява или разширява правомощията на СЕМ?М.С. Ще Ви отговоря дипломатично. И стеснява и разширява по някакъв начин правомощията на Съвета. Ако трябва да бъда точна във формулировката, има много негативни реакции срещу това да се води само регистър на операторите, защото голяма част от колегите разглеждат това изменение като стесняване на правомощията на СЕМ. Аз в някаква степен подкрепям това и си мисля, че като регулатор по съдържанието, е задължително да имаме контрол върху програмите, които се излъчват в ефир. Заради това един регистър не е съвсем достатъчен. Такова е становището на СЕМ и се надявам, то да бъде взето предвид от народните представители. Добре е да се заложат елементи на лицензии, така че да не бъдат ощетявани операторите, които кандидатстват за получаването на регистрация на съответната програма. От друга страна, СЕМ трябва да има достатъчно механизми, посредством които да контролира какво се излъчва. Така, че излъчваната програма да не нарушава нито ЗРТ, и в частност - принципите на радио- и телевизионната дейност. Да не застрашава по никакъв начин физическото и психическото здраве на малолетните и непълнолетните. Да се съобразява с всичко записано в закона.И.В. – В едно становище на СЕМ се казва, че този законопроект не защитава в достатъчна степен обществения интерес. В какъв смисъл не го защитава?М.С - Ще кажа моето мнение. Какво е обществен интерес? С много колеги си говорим. Аз съм журналист по професия и съм журналист не случайно. По природа съм много любознателна. Любопитна съм за живота. Любопитна съм и за тези текстове, които сега се предлагат. Но да тръгнем от понятието „обществен интерес”. Дали Държавата може да формулира какво е общественият интерес. Понеже не е дефиниран в закон, регулаторът, който е призван да съблюдава Закона за радиото и телевизията и да наблюдава конкретно програмите на радиостанциите и телевизиите, е длъжен да формулира това понятие. Именно ние трябва да си дадем отговор на въпроса какво е обществен интерес и в каква степен той е защитен в програмите на телевизиите и радиостанциите, които, все пак, имат записано засега, в своите лицензии или пък в своите регистрации, че те в някаква степен трябва да задоволяват потребностите на обществото. Може би от обществените оператори трябва да дойде отговорът на въпроса „Какво е общественият интерес”. Кой е изразител на този обществен интерес? Може би СЕМ е призван да защитава обществения интерес, но той се изразява най-вече от обществените оператори. С това естествено, не казвам, че търговските телевизии и радиостанции не могат да имат предавания, които да обслужват този обществен интерес. По-скоро исках да наблегна на това, че някой трябва да се грижи хората да осъзнаят какво е в техен интерес, изхождайки отново от предпочитанията на аудиторията. В СЕМ получаваме много писма – и по електронната поща и по обикновената поща. Хората се възмущават от всичко. Например, една част от българите със сигурност искат да присъстват чрез телевизионни предавания, чрез радиопредавания на големите годишнини. Ето например, 100-годишнината от нашата независимост. Или пък годишнина на Васил Левски, или други подобни. Няма как да задължим всички телевизионни и радио оператори да излъчват такива програми.И.В. – Имам усещането, че този законопроект се прави някак си на тъмно, няма достатъчно публичност. В същото време отдавна изтече предвиденият в закона срок за синхронизиране на ЗРТ с изменения ЗЕС.М.С. – Изглежда в този почти едногодишен период, държавата закъсня да синхронизира ЗРТ с новия ЗЕС, вероятно поради наличието на други, по-важни приоритети. Поне това е моето обяснение. Сега обаче, сме закъснели и трябва бързо да наваксаме. От една страна – добре е, че има някакви текстове, които все пак са в парламента и се обсъждат. От друга страна – не съм абсолютно съгласна, че този проект е бил направен на тъмно. Историята на тези текстове всъщност тръгва от една доста голяма работна група, сформирана към Министерство на културата, която обсъждаше проекта в детайли. СЕМ също даде становище по този изработен законопроект, но не всички институции бяха „щастливи” със законопроекта. Тогава Министерският съвет взе нещата в свои ръце, като се съобрази със становищата на отделните институции, които имат отношение както към ЗРТ, така и към ЗЕС.И.В. – Имам предвид, че не бяха потърсени становищата на организациите с нестопанска цел, които имат отношение към тази материя като например организациите за колективно управление на авторски права.М.С. – Не мога да не се съглася с това, което казвате, но все пак си мисля, че сега има някакви конкретни текстове, върху които може да се дебатира, защото дискусията в момента започва. Поне в това ни увериха в Народното събрание, депутати, които също така сега виждат тези предложения. Те също имат нужда от мнението както на неправителствения сектор, така и на отделните органи, които работят с този закон.И.В. Какви са предизвикателствата пред СЕМ в процеса на цифровизация на електронните медии?М.С. – Предизвикателствата са големи. В състава на СЕМ има преподаватели, има журналисти, композитор, кинорежисьор. Ние всички идваме от различни области и за нас цифровизацията първоначално беше само едно понятие, което, даже не ние, а други експерти въведоха като „дигитализация”. И като че ли първоначално нашата борба беше съсредоточена върху чистотата на българския език. Най-сетне оформихме това понятие като цифровизация, а не дигитализация, защото звучи на български. От там нататък трябваше доста да четем, за да се запознаем в детайли какво представлява този процес. И не само защото ние сами трябва да се ограмотим, а защото именно Съветът е призван да участва в масова кампания, за да обясни на зрителите и на слушателите какво е това нещо, което ще им служи по-добре от досегашния кабел, например. Затова си мисля някои неща. Първо: никой не се противопоставя на по-доброто, тъй като експертите твърдят, че цифровият начин на излъчване и приемане на програмите е по-добрият и по-съвременният. От друга страна, Съветът за електронни медии, както и Комисията за регулиране на съобщенията, както и Държавна агенция за информационни технологии и съобщения са органите, които трябва да се погрижат за всички стъпки в този процес. Важно е да ограмотим българите какви предимства ще им даде цифровиацията. Важно е също да работим с операторите, да имаме информация за това как те са подготвени, за да излъчват цифрово, за да може пък хората цифрово да ги приемат. Процесът е сложен и дълъг. Мисля си, че трябва да положим всякакви усилия, за да можем до 2012-та година да сме приключили с цифровизацията. Може би трябва да кажем, че първото предизвикателство са промените в нашия закон. Следващото предизвикателство ще бъде воденето на регистъра или пък лицензирането, защото все още не ясно как това ще стане – може да не се приемат тези текстове в закона. И.В. – Предизвикателство ли е и предвидената в проекта възможност, т.нар. мултиплектс да бъде притежание на едно лице и то, държейки икономически лостове да влияе върху програмите, които реши да пусне или не в мултиплекса.М.С.- По-голямо предизвикателство е за законодателите. После ще се превърне в предизвикателство за тези, които изпълняват закона и ще го следват, а това е не само СЕМ, а и отделните оператори. Смятам, че би било проблем, ако има един собственик на трите национални мултиплекса. Наистина, има някакви препъни камъни в това условие, което е записано в новия проект на закона. Мисля си, че е по-добре да има състезание, по-добре да има различни собственици, защото по този начин ще се поддържа и конкурентната среда в бъдеще. От друга страна – може би е важна ролята на държавата. Понеже става дума за технически средства, понеже става въпрос за много пари, за провеждането на конкурс от другия регулатор, мисля си, че мнението на СЕМ не е от такова голямо значение. Нека да оставим на спокойствие законодателят да си свърши работата.И.В. Достатъчна гаранция за защитата на обществения интерес ли са текстовете в законопроекта, че собственикът на мултиплекса не може да бъде собственик и на програмите, които се излъчват от него?М.С. – Нека юристите да предложат и други механизми за защита от това да не може собственикът на мултиплекса да произвежда собствени програми. Много хубаво е, че това е записано в законопроекта, но може би не е достатъчно условие. Моето лично мнение и мнението на повечето от съветниците е това – че не в достатъчна степен е гарантиран обществения интерес. Пак казвам това понятие подлежи на тълкуване, както от всеки от съветниците, така и от всеки един медиен експерт, законодател и т.н. Мисля, че е хубаво да си уеднаквим понятията най-напред. И.В. Има ли пресечни точки в работата на организациите за колективно управление на авторски и сродни права и на СЕМ?М.С. Съществуват, разбира се. Ние предпочитаме да диалогизираме, да провеждаме дискусии, защото не само, че имаме пресечни точки, но много често имаме еднакви цели, които сме си поставили. Например, в радио конкурсите, които СЕМ проведе, както и в предстоящите радиоконкурси има документи, които изискваме от кандидатите, които задължително подсказват, че кандидатите са провели поне разговор с тези организации и да гарантират, че ако те спечелят дадена честота, и ще излъчват определена програма, тази програма ще бъде изрядна по отношение на спазване на авторските права. Т.е., изискваме предварително договори, които са сключени с „Профон” и с „Музикаутор”. Склонни сме също така да потърсим и други гаранции от кандидатите. Това по новите ни правила ще става на малко по-късен етап – когато експертната комисия си е свършила работата. Този въпрос за авторските и сродните права е една от вечните теми за регулатора. България като част от Европейския съюз не само е задължена да се съобразява с авторските и сродните права, но го и прави. Моите впечатления са, че в последните години има някои телевизионни и радио оператори, които въобще не плаща.И.В. Има една огромна група от далекосъобщителни оператори – кабелните оператори, които препредават телевизионни програми, в които са включени произведения, защитени от ЗАПСП и за препредаването, на които тези кабелни оператори не са заплатили от 1993г. до сега нито един лев. По смисъла на ЗАПСП кабелното препредаване е отделен начин на използване на произведнията, за което са длъжни да заплатят възнаграждение на техните автори. Тези кабелни оператори, тъй като не са субект на ЗРТ, СЕМ не ги контролира, а КРС не ги контролира, защото не е в правомощията й да контролира, МК, коейто е единствения орган по ЗАПСП иска да му се посочват отделни произведения в препредаваните програми и така тези оператори се намират в пространството между законите, в безвластието.М.С.Това наистина може би трябва да се регулира, дали с тези промени в ЗРТ, дали пък изрично да не се направи нещо в ЗАПСП, защото сега от една страна – СЕМ наблюдава, мониторира радио- и телевизионно съдържание, от друга страна МК се занимава с това. Ние работим добре с дирекция „Авторско право” в министерството, но въпреки всичко, когато повече органи отговарят за нещо, като правило резултатът не е много добър. Може би трябва да се дадат по-големи правомощия на тези, които ще бъдат призвани да съблюдават спазването на авторските и сродни права. В Съвета много често сме били инициатори на дискусии и сме канили много експерти, които могат да ни говорят в определена посока по една избрана от нас тема, но като, че ли специало за авторските права, само дискусия няма да е достатъчна. Проведохме и семинар за авторските права с участието на експерти от други европейски страни, но това е въпрос и на вътрешно законодателство, защото – иначе, доколкото съм информирана европейската рамка я спазваме по отношение на авторските и сродните права. ... Много баби – хилаво дете! По-добре да се оправомощи един орган изцяло, за да има резултат от това наблюдение.И.В. Това означава ли, че ако законодателят възложи на СЕМ такива правомощия, Съветът би ги изпълнявал; че СЕМ има възможост и ресурс за това?М.С. Да - при всички случаи! СЕМ има ресурс. Това не е допълнително натоварване, защото в Съвета има доста голяма дирекция „Мониторинг”, която се занимава по принцип с наблюдение на радио и телевизионните оператори по спазване на ЗРТ. Правим също така и целенасочен фокус мониторинг по спазване на лицензионните параметри. Това правомощие ние с удоволствие и с желание ще го изпълняваме!И.В. Да разбирам ли, че организациите за колективно управление на права и СЕМ биха могли заедно да работят по такъв проект на изменение на закона, който безспорно да установява отговорността на кабелните оператори по отношение спазването на авторските и сродните права при кабелното препредаване?М.С. Разбира се, да!И.В. СЕМ подкрепя ли предложението на УС на ФИЛМАУТОР в ЗРТ да бъде въведена задължителна за телевизонните оператори квота продукция, оригинално произведена на български език?М.С. В Съвета няма единно мнение по въпроса. Затова СЕМ, като регулатор по съдържанието, трябва да има абсолютни правомощия да вменява (не казвам дали да издава лицензии или да прави регистрации), но при всички случаи ние трябва да имаме правото да задължаваме определени оператори да включват в своите програми оригинални предавания, създадени на български език – детски, образователни и други. В сегашните лецензии също има подобни точки.И.В. Може би трябва да се диференцират понятията българска телевизионна продукция от българско кино, защото вече са малко местата, където може да се гледа българско кино, и телевизията е едно такова място.
М.С. Ето! Ние с Вас формулирахме обществения интерес по отношение на българското кино. Хората казват „Ние искаме да гледаме българско кино, ама няма къде да го гледаме. Там, където го виждаме от време на време са програмите на БНТ – обществения оператор”. Значи в тази си част общественият оператор е изпълнил обществения интерес. Така ли е? Обаче, по каква аналогия регулаторът по съдържанието може да накара или да задължи търговските оператори да се грижат за развитието на българското кино?
И.В. Ами тогава да се грижим да се развива Big Brother ...
М.С. Да! Това е контратезата – трябва ли да подкрепяме такива програми.
И.В. Дали ги подкрепяме или не – те съществуват поради една единствена причина – икономически интерес.
М.С. Не е само Big Brother, има и други шоу програми, които вървят в момента. Те част ли са от обществения интерес?
И.В. Сто процента! Добре,, но културната идентичност на нацията Big Brother ли е?
М.С. Не, не е. Трябва да се намери механизъм, чрез който да се гарантира тази идентичност. ... Моето мнение е, че не трябва да се забранява нещо. ... Но трябва да се стимулира развитието на нещо друго. ... И пак се въртим в рамките на този „прочут” обществен интерес. Това е като с понятието „добри нрави” в нашия закон. За тези две понятия няма определения, а те са изключително важни. Важно ли е да се грижим за подрастващите? Важно е, разбира се. Как ще се погрижим за съхраняване на тяхната българска идентичност? ... Този разговор е дълъг. ... Това е въпрос на духовността на една нация. Нашата нация, колкото и да е малка, има някои безспорни достойнства. Има ценности, които сме пренесли през вековете. Тези ценности по различен начин са трансформирани през всичките тези години. Нещо е останало във възпитанието в някои семейства, в други – не. Кой трябва да се грижи за това ние да имаме национално самочувствие. От една страна – самите ние. От друга страна – ние като родители за нашите деца. Но трябва да има държавна политика в това отношение. Въпросът за нашата идентичност и съхранение нашето многообразие в рамките на Европейския съюз е деклариран приоритет и в документите ни за членство в Европейския съюз. А многообразието в рамките на Европейския съюз е приоритет и за останалите европейски нации. Трудно се отстоява. Много пъти обвиняват регулатора, че си превишава правомощията и съм чувала обвинения:”Членовете на СЕМ ли са най-големите националисти!” Наричали са ни и шовинисти – преди години, когато говорехме за добрите нрави, за непоказване на насилие в новините и в други предавания. Точно от гледната точка на добрите нрави. Да показваш кръв, убийства, трупове и насилие – това не е част от добрите нрави. Нито е част от нашето възпитание. Това е част от сензационното поведение на операторите. Част от техния търговски интерес. Но в никакъв случай не е част от обществения интерес. ... Мисля си, че всичко опира до свободата и правото да имаш свободен глас. ... Един от механизмите е, всеки да говори на висок глас, когато има възможност за това. Моите права свършват там, където започват Вашите права. И когато аз ясно заявя това, Вие няма да навлезете в моята територия. А същевременно всички заедно ще пазим общата си територия ... Занимават ме тези неща в последните години. Не може само да изискваш, не може винаги да си затворен в тесните (или широките) рамки на закона, и да не интерпретираш нещата на човешки език, и да не уважаваш чуждото мнение. Винаги истината е по средата и винаги начина е да дебатираме, да си говорим на човешки език. А много често в България някои неща, които ни създават проблеми, ние, не само, че не ги говорим – никак ясно не заявяваме, че имаме проблем с еди какво си. Както в случая – имаме проблем с авторските права и какво правим? Предпочитаме да подминем този проблем с мълчание, а мълчанието не е добър съветник. В случая не е злато. Моето верую винаги е било, че трябва да се работи заедно. И трябва да се работи! Има толкова много работа. Да се залавяме за работа...

Мария Стефанова пред в. "Дневник": Медийният съвет не е спешна помощ

В началото на август Съветът за електронни медии гласува за прекратяване на програмния лиценз на Би Би Си за София. Решението дойде, след като британският оператор загуби съдебния спор с надзорния орган, в който оспорваше прекратяването на разрешителното си. Според процедурата след закриването на програмата Комисията за регулиране на съобщенията прекратява и далекосъобщителния лиценз на оператора. Така в софийския ефир вече не може да се приема програмата на Би Би Си. Г-жо Стефанова, защо се стигна до отнемане на програмната лицензия на Би Би Си в София? - Това стана, след като Би Би Си - радиокомпания България, подаде заявление за прекратяване на лицензията. В края на 2005 г. Би Би Си закри българската секция и тогава вместо да ни известят за това предварително, на честотата започна излъчването на "Би Би Си уърлд". Така беше нарушена лицензията, която им е издадена. Заради това и водихме дела с тях, даже имахме издадени няколко наказателни постановления за неспазване на заложените параметри.А не можеше ли да бъде променен програмният лиценз, както неведнъж се е случвало и с "Нова телевизия", и с Би Ти Ви?- Да, това е опция, която съществува по закон. Но това, което те поискаха като изменение, всъщност беше за препредаване на програма. А това е недопустимо по нашия закон и не съответства на тяхната лицензия.А как СЕМ преценява коя промяна в програмните лицензии да бъде одобрена и коя не?- Няма проблеми по принцип да се променят програмни параметри. Но сме особено внимателни, когато става дума за ефирни оператори. Защото в техните лицензии има конкретни параметри. Но когато става дума изобщо за прекратяване на програма на български език, това не е промяна на програмните характеристики, а изцяло нова програма.Как тогава радио "Нова Европа", което наследи "Свободна Европа", се превърна в Z Rock? - Те не препредават чужда програма.Но програмата беше изцяло сменена. - Да, така е. Но бяха променени отделните параметри на лицензията, т.е., ако е имало например новини 15%, те са намалени на 5% от месечното време. Възможно е да се преработи програма с оглед на новия формат. Има много нови собственици, които навлязоха в България, и те обикновено идват с намеренията да работят с определен музикален формат.Точно затова е важно да се знае как преценявате до каква степен да бъде променена всяка лицензия. - СЕМ прие специално становище как да прилагаме закона при промяната на лицензионните параметри. Правим мониторинг. И ако искането на оператора е надлежно описано, променяме лицензията.Но разликата между българската програма на Би Би Си и на "Би Би Си уърлд сървис" не е толкова голяма, колкото между програмите на "Нова Европа" и Z Rock? - Програмата на Би Би Си беше лицензирана за излъчване в голямата си част на български език и предназначена за българската аудитория.А хората, които са слушали "Нова Европа", какво могат да открият на честотата на Z Rock? - Собствениците на Z Rock се мотивираха, че този формат не е рентабилен, няма достатъчно реклами, бяха направили проучване на аудиторията в София, според което повече би се възприело, ако радиото стане музикално. Просто самият формат е с повече рок музика. Съобразно тези искания, подкрепени със социологическото изследване, ние имахме основание да променим лицензията. А в случая с Би Би Си става въпрос за една програма на български, която прекратява съществуването си, и на другия ден се появява програма на чужд език. Но законът не го позволява. Разликата е от земята до небето - едните правят чисто нов формат, като се съобразяват с предишната лицензия и освен това се обосновават. Би Би Си трябваше да осигури оригинална програма.Обяснете тогава на какво основание е направена програмата на ТВ2. Съдържанието й отговаря ли на лицензията, която е издадена още през 2000 г.? - ТВ2 са подали заявление за промяна на програмната схема преди няколко месеца...Но излъчват от края на миналата година. - Ние не сме излезли с решение какво точно трябва да се промени.Т.е. те в момента не спазват програмния си лиценз.- Да, защото са подали заявление, но ние не сме го разгледали.А преди да подадат искането, не са ли излъчвали в нарушение на закона? - За 8 години, откакто е издаден лицензът, пазарът се е променил много. Затова и в съвета този въпрос се дискутира. Нямаме единно мнение. Според мен програмната лицензия трябва да се промени. До края на годината ще имаме решение по това искане.Значи дотогава ТВ2 ще продължи да нарушава закона. Това е неравнопоставеност между операторите. - Случаят с ТВ2 наистина е деликатен, но според мен нямаме причина да оспорваме съществуването на този оператор. Важно е да се знае, че и ТВ2 подлежи на санкции. Досега са им наложени три глоби за нарушения при излъчването на реклама и за разпространението на нецензурни изрази.Какво ще се случи с честотата, освободена от Би Би Си?- Искам да подчертая, че СЕМ не е нито спешна радио-телевизионна помощ, нито сме експерти на повикване. Ние имаме план, който следваме, и според него до края на годината ще бъдат проведени няколко радиоконкурса - за 26 честоти в шест града. Това са Пазарджик, Перник, Разград, Силистра, Търговище и Гоце Делчев, където няма местни програми. А за хората е изключително важно да знаят какво се случва в техния град, в техния магазин, на тяхната улица. Местните новини са от голямо значение дори когато светът се глобализира.А какво ще се случи с честотата на Би Би Си още не сме обсъждали. Но дори и да има конкурс за нея, той няма да бъде обявен преди края на годината, защото следваме плана си. 26 конкурса не се провеждат лесно, а и в София има достатъчно радиостанции. Този път се подготвяме много внимателно за конкурсите, за да не се стигне до ситуация, в която във всеки град да се появят всички национални вериги, а да няма възможност за местна програма. В момента правим социологическо проучване в шестте града за това от какви програми имат нужда хората.След сделката за "Нова телевизия" има ли искане за промяна на програмните лицензии на "Нова" или на каналите "Диема"? - Не, засега няма такова искане, още повече че формално сделката ще бъде финализирана до края на годината. Няма искания и за промяна в програмата на Би Ти Ви, която също се готви за продажба. Аз се срещах с нейното ръководство и бях уверена, че няма да бъдат спрени инвестициите в програмата, ще продължи и строежът на новата й сграда.Подготвяните промени в Закона за радио и телевизия предвиждат ли в края на 2008 г. да спрат програмите с временни лицензи, сред които е и ТВ2?- Не, няма да бъдат спрени. Вече предадохме становището си в работната група към Министерството на културата. Окончателният вариант на проекта за изменението на закона е вече в Министерския съвет. Надявам се до края на октомври да бъде разгледан и от Народното събрание.Това, на което сме се спрели в предвижданите промени, е Комисията за регулиране на съобщенията да проведат конкурсите за мултиплексите, които ще излъчват цифровите програми, а ние ще трябва да направим регистър на съществуващите оператори и да посочим кои два от тях задължително трябва да бъдат качени на платформата. Програмата на БНТ със сигурност ще е една от тях още в първата фаза на националния цифров план, което означава, че който и да вземе мултиплексите, ще бъде задължен да я разпространява.Възможно ли е и трите платформи да бъдат дадени на една и съща фирма? - Да, възможно е. Но собственикът им няма да има право да произвежда своя програма.
август 2008 г.

Мария Стефанова:Медийният пазар в България е твърде интересен

У нас интернетът е свободно място, цената от 1 милиард долара за Би Ти Ви не ми се вижда никак голяма. Най- много нарушения има в областта на рекламата, смята шефката на Съвета за електронни медии г-жа Мария Стефанова.

- Г-жо Стефанова, как ще коментирате посегателството над Огнян Стефанов навръх 100-годишнината от обявяването на независимост на България?
- Бях много изненадана от случилото се с Огнян Стефанов, тъй като бях в командировка точно по това време. Разбира се, следя новините и съм информирана за тази, мога да я нарека трагична случка. Коментарът, който бих могла да направя е, че е задължително журналистическата гилдия да се обедини и да застане в защита на свободата на словото. Това е първото и задължително условие, което впрочем и се случи у нас. Но искам и да кажа, че има реакции на отделни колеги, които не са съвсем в синхрон със събитията около този случай. Мисля си също, че демонстрацията на нашата свободна мисъл винаги трябва да е ясно изразена, не само във връзка с подобни нещастни инциденти.
- Отделни колеги казвате. Може ли да конкретизирате?
- Не, не бих искала да конкретизирам, защото все пак от позицията, която изпълнявам в момента – председател на СЕМ, не ми дава право да окачествявам едно или друго поведение. Просто, единствено и само се ръководя от Закона за радиото и телевизията. Не че нямам мнение, но приемам всичко в областта на телевизията и радиото у нас като плод на будната журналистическа съвест на моите колеги.
- Как възприемате формата на мълчалив протест, който в четвъртък много колеги извършиха чрез бдение пред сградата на МВР?
- Никак не ми се иска да мисля, че това е единствената форма на протест. Но абсолютно съм съгласна с това решение на колегията. Сигурно има и други начини да изразим своето мнение и на висок глас, но може би точно в този момент гилдията е преценила, че това е най-удачната форма на реакция.
- В контекста на стеклите се така обстоятелства докъде можем да определим, че се простира свободата на словото в България?
- Знаете ли, аз се придържам към една максима, която гласи: Моите права свършват там, където започват твоите. Свободата на словото е едно много широко понятие. То е, безспорно, демократично завоевание и ние в България го притежаваме. Така че единственото, което ни остава, е да го отстояваме.
- Докъде успява днешният журналист да се справи да бъде едновременно обективен към действителността и да остане лоялен към работодателя си?
- Ще отговоря от своя гледна точка, защото смятам, че имам достатъчно широк поглед за журналистическата дейност на повечето родни радиа и телевизии. Ние с Вас сме от поколението, което помни и онези времена, когато имаше цензура. Имаше и правила, но имаше и цензура, която се налагаше по изключително твърд начин. Трябваше да се спазват едни неписани правила, важащи за всички, без изключение. След това бяхме свидетели на един преходен период, в който изскочиха много медии на нашия пазар и той изведнъж порасна. Разбира се, появиха се и колеги, които аз не бих нарекла колеги. Защото те дойдоха от други, различни сфери на живота и се учеха на журналистика в движение. На мен това не ми се нравеше особено. Лично аз винаги съм се съобразявала с общоприетите норми и уважавам колегите, които продължават да правят това. Които изминаха един много дълъг път и всъщност никога не отстъпиха от своите принципи. А сега смятам, че, специално радиостанциите и телевизиите навлязоха в един по-различен период от тяхното развитие. Вече сме свидетели на продажбите на едни стойностни телевизионни програми за зашеметяващи суми. Това е доста ласкателно. Това е една оценка, която и чуждите информационни и не само информационни агенции и анализатори дадоха за нашия медиен пазар. А именно, че той е твърде интересен, твърде бурно развиващ се и в сравнение със западноевропейския телевизионен пазар, конкретно, ние сме една много по-привлекателна територия. Защото, естествено, имаме друго житие и битие, имаме друго минало и следователно имаме по-различен ъгъл на оценка за различните събития. И в този контекст – на бурното развитие на медийния пазар у нас и случката с Огнян Стефанов, за която ме питате, може би трябва да насочим мисълта и в друга насока. А тя е: откъде точно идва в този случай заплахата за нашата свобода и нашата професионална изява. Може би тук тя е продиктувана от съвсем различни бизнес, корпоративни или съвсем друг вид интереси?
- Дали ще бъдат разкрити поръчителите и извършителите на побоя над Огнян Стефанов?
- Надявам се. Винаги, когато има посегателство над личността, каквото и да било то – физическа разправа, физическа заплаха или друг вид нападки - разбира се, че трябва да възтържествува справедливостта. А това минава през разкриване на извършителя на конкретното деяние.
- И сега по друга тема. Какво е отношението на СЕМ към анонимността в интернет пространството и трябва ли държавни институции да се борят с нея?
- Задавате ми един много сложен въпрос. Защото професионалното ми положение не се простира до отговор в тази област. Моите правомощия се простират до функционирането на радиата и телевизиите. СЕМ не контролира интернет пространството. Впрочем, така е в цяла Европа – интернет пространството не се регулира. Свидетели сме на някаква частична регулация и частична цензура в някои по-отдалечени и неевропейски държави. В България интернетът е свободно място. Място - точно така го наричат в англоговорящия свят. Ще ви отговоря в лично качество или по-точно в качеството ми на журналист. По-скоро не бива да се ограничава нито достъпа, нито нещата, които се разменят в това пространство. Защото мисля си, че анонимността дава крила на някои хора. Е, може би не в желаната посока или пък се стига понякога встрани от общоприетите норми. Но все пак това е свободно пространство.
- Реална ли е споменаваната цена от 1 милиард долара за продажбата на bTV?
- Ще Ви отговоря така. В сравнението е истината. След като вече имаме един много добър тв продукт, който се продаде за 620 милиона евро, на мен не ми се вижда никак голяма цената от 1 милиард долара. Говорим за продажбата на Нова тв наскоро.
- Кои са най-фрапантните случаи, които СЕМ е установил като регулаторен орган за нарушения в електронните медии по времето на Вашето ръководство?
- Те са много. Списъкът с тях аз лично го наричам „Поменник”. Той е доста дълъг. Има много, да ги наречем повтарящи се нарушения. Те са свързани най-вече с рекламата. Не се спазва интервала между излъчването им, не се спазва добрия тон в някои от тях. Има послания, които са далеч от разбирането и възприемането на българина и ние на ден получаваме огромен брой писма от раздразнени зрители за съдържанието на рекламите. Други реклами пък застрашават здравето на малолетните и непълнолетните и бих казала, че това са едно от така често срещаните и фрапантни случаи.
- Налагат ли се санкции?
- Да. Те са от 2 до 15 000 лева и ги налагаме доста често и строго.
- Кои ще са основните акценти в дейността на СЕМ до края на 2008 г.?
- Концентрирали сме се върху цифровизацията. Министерският съвет прие в началото на тази година план за цифровизацията и ние правим точно това. И разбира се – изменението на Закона за радиото и телевизията, който парламентът трябва сега да приеме.

интервю на Димитър Димитров, септември 2008 год.