И.В. Проектът за Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията стеснява или разширява правомощията на СЕМ?М.С. Ще Ви отговоря дипломатично. И стеснява и разширява по някакъв начин правомощията на Съвета. Ако трябва да бъда точна във формулировката, има много негативни реакции срещу това да се води само регистър на операторите, защото голяма част от колегите разглеждат това изменение като стесняване на правомощията на СЕМ. Аз в някаква степен подкрепям това и си мисля, че като регулатор по съдържанието, е задължително да имаме контрол върху програмите, които се излъчват в ефир. Заради това един регистър не е съвсем достатъчен. Такова е становището на СЕМ и се надявам, то да бъде взето предвид от народните представители. Добре е да се заложат елементи на лицензии, така че да не бъдат ощетявани операторите, които кандидатстват за получаването на регистрация на съответната програма. От друга страна, СЕМ трябва да има достатъчно механизми, посредством които да контролира какво се излъчва. Така, че излъчваната програма да не нарушава нито ЗРТ, и в частност - принципите на радио- и телевизионната дейност. Да не застрашава по никакъв начин физическото и психическото здраве на малолетните и непълнолетните. Да се съобразява с всичко записано в закона.И.В. – В едно становище на СЕМ се казва, че този законопроект не защитава в достатъчна степен обществения интерес. В какъв смисъл не го защитава?М.С - Ще кажа моето мнение. Какво е обществен интерес? С много колеги си говорим. Аз съм журналист по професия и съм журналист не случайно. По природа съм много любознателна. Любопитна съм за живота. Любопитна съм и за тези текстове, които сега се предлагат. Но да тръгнем от понятието „обществен интерес”. Дали Държавата може да формулира какво е общественият интерес. Понеже не е дефиниран в закон, регулаторът, който е призван да съблюдава Закона за радиото и телевизията и да наблюдава конкретно програмите на радиостанциите и телевизиите, е длъжен да формулира това понятие. Именно ние трябва да си дадем отговор на въпроса какво е обществен интерес и в каква степен той е защитен в програмите на телевизиите и радиостанциите, които, все пак, имат записано засега, в своите лицензии или пък в своите регистрации, че те в някаква степен трябва да задоволяват потребностите на обществото. Може би от обществените оператори трябва да дойде отговорът на въпроса „Какво е общественият интерес”. Кой е изразител на този обществен интерес? Може би СЕМ е призван да защитава обществения интерес, но той се изразява най-вече от обществените оператори. С това естествено, не казвам, че търговските телевизии и радиостанции не могат да имат предавания, които да обслужват този обществен интерес. По-скоро исках да наблегна на това, че някой трябва да се грижи хората да осъзнаят какво е в техен интерес, изхождайки отново от предпочитанията на аудиторията. В СЕМ получаваме много писма – и по електронната поща и по обикновената поща. Хората се възмущават от всичко. Например, една част от българите със сигурност искат да присъстват чрез телевизионни предавания, чрез радиопредавания на големите годишнини. Ето например, 100-годишнината от нашата независимост. Или пък годишнина на Васил Левски, или други подобни. Няма как да задължим всички телевизионни и радио оператори да излъчват такива програми.И.В. – Имам усещането, че този законопроект се прави някак си на тъмно, няма достатъчно публичност. В същото време отдавна изтече предвиденият в закона срок за синхронизиране на ЗРТ с изменения ЗЕС.М.С. – Изглежда в този почти едногодишен период, държавата закъсня да синхронизира ЗРТ с новия ЗЕС, вероятно поради наличието на други, по-важни приоритети. Поне това е моето обяснение. Сега обаче, сме закъснели и трябва бързо да наваксаме. От една страна – добре е, че има някакви текстове, които все пак са в парламента и се обсъждат. От друга страна – не съм абсолютно съгласна, че този проект е бил направен на тъмно. Историята на тези текстове всъщност тръгва от една доста голяма работна група, сформирана към Министерство на културата, която обсъждаше проекта в детайли. СЕМ също даде становище по този изработен законопроект, но не всички институции бяха „щастливи” със законопроекта. Тогава Министерският съвет взе нещата в свои ръце, като се съобрази със становищата на отделните институции, които имат отношение както към ЗРТ, така и към ЗЕС.И.В. – Имам предвид, че не бяха потърсени становищата на организациите с нестопанска цел, които имат отношение към тази материя като например организациите за колективно управление на авторски права.М.С. – Не мога да не се съглася с това, което казвате, но все пак си мисля, че сега има някакви конкретни текстове, върху които може да се дебатира, защото дискусията в момента започва. Поне в това ни увериха в Народното събрание, депутати, които също така сега виждат тези предложения. Те също имат нужда от мнението както на неправителствения сектор, така и на отделните органи, които работят с този закон.И.В. Какви са предизвикателствата пред СЕМ в процеса на цифровизация на електронните медии?М.С. – Предизвикателствата са големи. В състава на СЕМ има преподаватели, има журналисти, композитор, кинорежисьор. Ние всички идваме от различни области и за нас цифровизацията първоначално беше само едно понятие, което, даже не ние, а други експерти въведоха като „дигитализация”. И като че ли първоначално нашата борба беше съсредоточена върху чистотата на българския език. Най-сетне оформихме това понятие като цифровизация, а не дигитализация, защото звучи на български. От там нататък трябваше доста да четем, за да се запознаем в детайли какво представлява този процес. И не само защото ние сами трябва да се ограмотим, а защото именно Съветът е призван да участва в масова кампания, за да обясни на зрителите и на слушателите какво е това нещо, което ще им служи по-добре от досегашния кабел, например. Затова си мисля някои неща. Първо: никой не се противопоставя на по-доброто, тъй като експертите твърдят, че цифровият начин на излъчване и приемане на програмите е по-добрият и по-съвременният. От друга страна, Съветът за електронни медии, както и Комисията за регулиране на съобщенията, както и Държавна агенция за информационни технологии и съобщения са органите, които трябва да се погрижат за всички стъпки в този процес. Важно е да ограмотим българите какви предимства ще им даде цифровиацията. Важно е също да работим с операторите, да имаме информация за това как те са подготвени, за да излъчват цифрово, за да може пък хората цифрово да ги приемат. Процесът е сложен и дълъг. Мисля си, че трябва да положим всякакви усилия, за да можем до 2012-та година да сме приключили с цифровизацията. Може би трябва да кажем, че първото предизвикателство са промените в нашия закон. Следващото предизвикателство ще бъде воденето на регистъра или пък лицензирането, защото все още не ясно как това ще стане – може да не се приемат тези текстове в закона. И.В. – Предизвикателство ли е и предвидената в проекта възможност, т.нар. мултиплектс да бъде притежание на едно лице и то, държейки икономически лостове да влияе върху програмите, които реши да пусне или не в мултиплекса.М.С.- По-голямо предизвикателство е за законодателите. После ще се превърне в предизвикателство за тези, които изпълняват закона и ще го следват, а това е не само СЕМ, а и отделните оператори. Смятам, че би било проблем, ако има един собственик на трите национални мултиплекса. Наистина, има някакви препъни камъни в това условие, което е записано в новия проект на закона. Мисля си, че е по-добре да има състезание, по-добре да има различни собственици, защото по този начин ще се поддържа и конкурентната среда в бъдеще. От друга страна – може би е важна ролята на държавата. Понеже става дума за технически средства, понеже става въпрос за много пари, за провеждането на конкурс от другия регулатор, мисля си, че мнението на СЕМ не е от такова голямо значение. Нека да оставим на спокойствие законодателят да си свърши работата.И.В. Достатъчна гаранция за защитата на обществения интерес ли са текстовете в законопроекта, че собственикът на мултиплекса не може да бъде собственик и на програмите, които се излъчват от него?М.С. – Нека юристите да предложат и други механизми за защита от това да не може собственикът на мултиплекса да произвежда собствени програми. Много хубаво е, че това е записано в законопроекта, но може би не е достатъчно условие. Моето лично мнение и мнението на повечето от съветниците е това – че не в достатъчна степен е гарантиран обществения интерес. Пак казвам това понятие подлежи на тълкуване, както от всеки от съветниците, така и от всеки един медиен експерт, законодател и т.н. Мисля, че е хубаво да си уеднаквим понятията най-напред. И.В. Има ли пресечни точки в работата на организациите за колективно управление на авторски и сродни права и на СЕМ?М.С. Съществуват, разбира се. Ние предпочитаме да диалогизираме, да провеждаме дискусии, защото не само, че имаме пресечни точки, но много често имаме еднакви цели, които сме си поставили. Например, в радио конкурсите, които СЕМ проведе, както и в предстоящите радиоконкурси има документи, които изискваме от кандидатите, които задължително подсказват, че кандидатите са провели поне разговор с тези организации и да гарантират, че ако те спечелят дадена честота, и ще излъчват определена програма, тази програма ще бъде изрядна по отношение на спазване на авторските права. Т.е., изискваме предварително договори, които са сключени с „Профон” и с „Музикаутор”. Склонни сме също така да потърсим и други гаранции от кандидатите. Това по новите ни правила ще става на малко по-късен етап – когато експертната комисия си е свършила работата. Този въпрос за авторските и сродните права е една от вечните теми за регулатора. България като част от Европейския съюз не само е задължена да се съобразява с авторските и сродните права, но го и прави. Моите впечатления са, че в последните години има някои телевизионни и радио оператори, които въобще не плаща.И.В. Има една огромна група от далекосъобщителни оператори – кабелните оператори, които препредават телевизионни програми, в които са включени произведения, защитени от ЗАПСП и за препредаването, на които тези кабелни оператори не са заплатили от 1993г. до сега нито един лев. По смисъла на ЗАПСП кабелното препредаване е отделен начин на използване на произведнията, за което са длъжни да заплатят възнаграждение на техните автори. Тези кабелни оператори, тъй като не са субект на ЗРТ, СЕМ не ги контролира, а КРС не ги контролира, защото не е в правомощията й да контролира, МК, коейто е единствения орган по ЗАПСП иска да му се посочват отделни произведения в препредаваните програми и така тези оператори се намират в пространството между законите, в безвластието.М.С.Това наистина може би трябва да се регулира, дали с тези промени в ЗРТ, дали пък изрично да не се направи нещо в ЗАПСП, защото сега от една страна – СЕМ наблюдава, мониторира радио- и телевизионно съдържание, от друга страна МК се занимава с това. Ние работим добре с дирекция „Авторско право” в министерството, но въпреки всичко, когато повече органи отговарят за нещо, като правило резултатът не е много добър. Може би трябва да се дадат по-големи правомощия на тези, които ще бъдат призвани да съблюдават спазването на авторските и сродни права. В Съвета много често сме били инициатори на дискусии и сме канили много експерти, които могат да ни говорят в определена посока по една избрана от нас тема, но като, че ли специало за авторските права, само дискусия няма да е достатъчна. Проведохме и семинар за авторските права с участието на експерти от други европейски страни, но това е въпрос и на вътрешно законодателство, защото – иначе, доколкото съм информирана европейската рамка я спазваме по отношение на авторските и сродните права. ... Много баби – хилаво дете! По-добре да се оправомощи един орган изцяло, за да има резултат от това наблюдение.И.В. Това означава ли, че ако законодателят възложи на СЕМ такива правомощия, Съветът би ги изпълнявал; че СЕМ има възможост и ресурс за това?М.С. Да - при всички случаи! СЕМ има ресурс. Това не е допълнително натоварване, защото в Съвета има доста голяма дирекция „Мониторинг”, която се занимава по принцип с наблюдение на радио и телевизионните оператори по спазване на ЗРТ. Правим също така и целенасочен фокус мониторинг по спазване на лицензионните параметри. Това правомощие ние с удоволствие и с желание ще го изпълняваме!И.В. Да разбирам ли, че организациите за колективно управление на права и СЕМ биха могли заедно да работят по такъв проект на изменение на закона, който безспорно да установява отговорността на кабелните оператори по отношение спазването на авторските и сродните права при кабелното препредаване?М.С. Разбира се, да!И.В. СЕМ подкрепя ли предложението на УС на ФИЛМАУТОР в ЗРТ да бъде въведена задължителна за телевизонните оператори квота продукция, оригинално произведена на български език?М.С. В Съвета няма единно мнение по въпроса. Затова СЕМ, като регулатор по съдържанието, трябва да има абсолютни правомощия да вменява (не казвам дали да издава лицензии или да прави регистрации), но при всички случаи ние трябва да имаме правото да задължаваме определени оператори да включват в своите програми оригинални предавания, създадени на български език – детски, образователни и други. В сегашните лецензии също има подобни точки.И.В. Може би трябва да се диференцират понятията българска телевизионна продукция от българско кино, защото вече са малко местата, където може да се гледа българско кино, и телевизията е едно такова място.
М.С. Ето! Ние с Вас формулирахме обществения интерес по отношение на българското кино. Хората казват „Ние искаме да гледаме българско кино, ама няма къде да го гледаме. Там, където го виждаме от време на време са програмите на БНТ – обществения оператор”. Значи в тази си част общественият оператор е изпълнил обществения интерес. Така ли е? Обаче, по каква аналогия регулаторът по съдържанието може да накара или да задължи търговските оператори да се грижат за развитието на българското кино?
И.В. Ами тогава да се грижим да се развива Big Brother ...
М.С. Да! Това е контратезата – трябва ли да подкрепяме такива програми.
И.В. Дали ги подкрепяме или не – те съществуват поради една единствена причина – икономически интерес.
М.С. Не е само Big Brother, има и други шоу програми, които вървят в момента. Те част ли са от обществения интерес?
И.В. Сто процента! Добре,, но културната идентичност на нацията Big Brother ли е?
М.С. Не, не е. Трябва да се намери механизъм, чрез който да се гарантира тази идентичност. ... Моето мнение е, че не трябва да се забранява нещо. ... Но трябва да се стимулира развитието на нещо друго. ... И пак се въртим в рамките на този „прочут” обществен интерес. Това е като с понятието „добри нрави” в нашия закон. За тези две понятия няма определения, а те са изключително важни. Важно ли е да се грижим за подрастващите? Важно е, разбира се. Как ще се погрижим за съхраняване на тяхната българска идентичност? ... Този разговор е дълъг. ... Това е въпрос на духовността на една нация. Нашата нация, колкото и да е малка, има някои безспорни достойнства. Има ценности, които сме пренесли през вековете. Тези ценности по различен начин са трансформирани през всичките тези години. Нещо е останало във възпитанието в някои семейства, в други – не. Кой трябва да се грижи за това ние да имаме национално самочувствие. От една страна – самите ние. От друга страна – ние като родители за нашите деца. Но трябва да има държавна политика в това отношение. Въпросът за нашата идентичност и съхранение нашето многообразие в рамките на Европейския съюз е деклариран приоритет и в документите ни за членство в Европейския съюз. А многообразието в рамките на Европейския съюз е приоритет и за останалите европейски нации. Трудно се отстоява. Много пъти обвиняват регулатора, че си превишава правомощията и съм чувала обвинения:”Членовете на СЕМ ли са най-големите националисти!” Наричали са ни и шовинисти – преди години, когато говорехме за добрите нрави, за непоказване на насилие в новините и в други предавания. Точно от гледната точка на добрите нрави. Да показваш кръв, убийства, трупове и насилие – това не е част от добрите нрави. Нито е част от нашето възпитание. Това е част от сензационното поведение на операторите. Част от техния търговски интерес. Но в никакъв случай не е част от обществения интерес. ... Мисля си, че всичко опира до свободата и правото да имаш свободен глас. ... Един от механизмите е, всеки да говори на висок глас, когато има възможност за това. Моите права свършват там, където започват Вашите права. И когато аз ясно заявя това, Вие няма да навлезете в моята територия. А същевременно всички заедно ще пазим общата си територия ... Занимават ме тези неща в последните години. Не може само да изискваш, не може винаги да си затворен в тесните (или широките) рамки на закона, и да не интерпретираш нещата на човешки език, и да не уважаваш чуждото мнение. Винаги истината е по средата и винаги начина е да дебатираме, да си говорим на човешки език. А много често в България някои неща, които ни създават проблеми, ние, не само, че не ги говорим – никак ясно не заявяваме, че имаме проблем с еди какво си. Както в случая – имаме проблем с авторските права и какво правим? Предпочитаме да подминем този проблем с мълчание, а мълчанието не е добър съветник. В случая не е злато. Моето верую винаги е било, че трябва да се работи заедно. И трябва да се работи! Има толкова много работа. Да се залавяме за работа...
